четвъртък, 7 юли 2011 г.

Ученето ...

Начало на текст от сайт, който подготвя английскоговорещи кадри:

"Whipped

You know that friend of yours who has to ask his girlfriend before he can hang out with you. You know the one who stopped eating sweets because his lady told him so. Yeah, that guy is whipped.

If you’re whipped, your significant other controls you and you do everything
which he or she says. Women can be whipped too, but it’s usually used to talk about men whose lives are dominated by their girlfriends. Devan is Jason’s boss and girlfriend. Does she rule the relationship like she rules the office? Find out if Jason is whipped or not when Mason asks him to go out for a drink after work."

Ясно е - whipped е и "бичуван", и "под чехъл", но как един подчинен да се съсредоточи върху текста, м? Милите момчета! :)

неделя, 12 юни 2011 г.

Ванилия


Аромат на ванилия. Събужда сетивата ми.
Очите ми са широко отворени и виждат по-добре. Ноздрите ми пърхат като крила на пеперуда и попиват този аромат, който насища ума ми и провокира фантазиите ми. Докосвам прахчето ванилия и усещам върха на пръстите ми да потръпват и да желаят да се допрат до любима кожа. Да се плъзнат по нея и да я наситят с този аромат.
Ванилов пудинг. Оставям хапката да се спусне по езика ми и да го гали с аромата, който закодира тайните си послания върху него.
Ванилови свещи. Запалвам ги, за да държа цялото си същество будно и разюздано. Не мисля повече. Оставям се на аромата. Нека ме води. Нека ме прави щастлива. И красива. И желана. И желаеща.
Парфюм с аромат на ванилия. Цигара с аромат на ванилия. Наситен.
Тръгвам. Нека светът усети колко ванилова съм днес.
Е, не бъркайте с ванила все пак. Не съм чак толкова ... извратена. :)

понеделник, 6 юни 2011 г.

Музика

Кожено-музикално ми е днес. Заради Judas Priest (и не само). А на вас? Кликнете тук, за да ме разберете. ;)

четвъртък, 5 май 2011 г.

Въпроси


„Колко често мислиш за бдсм?”
Невинен въпрос. Никакъв. И изобщо не съм длъжна да отговарям. Но пък се замислих. Напоследък съм достатъчно ангажирана, за да не мисля за собствено удоволствие. И все пак! Въпроси нахлуха в съзнанието ми. Аз само ще си ги запиша. А ако ви се занимава, отговорете си за вас. Не е нужно да споделяте. Аз самата няма да напиша отговорите.

До каква степен съм допуснала това да стане част от мен?
Мога ли без него? Ако „да”, колко време?
Мога ли да бъда „нормална” (ако ви стряска, сменете го с „ванила”)?
Как се променят критериите ми за подходящ партньор?
Защо не мога да го направя ей така, за „спорта”?
Кога ще ми „мине” и ще продължа без да имам нужда да се връщам към тази част от живота ми?

Кого заблуждавам?! Та дори си направих нов блог и водя безсмислена кореспонденция с хора от другия край на света!    

неделя, 24 април 2011 г.

Христос Воскресе!

 Нека има радост и надежда. С тази песен поздравявам всички свои читатели.






снимка: http://4.bp.blogspot.com

събота, 16 април 2011 г.

Да си спомниш новото


Няма да разказвам за ново, уникално, неповторимо удоволствие. Няма да разказвам за интимни преживявания в най-малки подробности. Само ще си спомня нещо ново. Звучи ви оксиморонно ли? Повярвайте, не е. Дори ще цитирам Светата книга, колкото и неподходящо да се струва на моралистите това хора с извратено съзнание да го правят: „Новото е добре забравено старо.”

Още като малко момиче бях научена да гледам хората в очите. Още тогава разбрах, че хората, които наистина го правят, се броят на пръсти. Обикновено отклоняват погледа с резки жестове, напразно жестикулиране или излишно интимнечене. Аз също съм го правила. Неведнъж. Случаите, в които гледах в очите се броят на пръсти. Но се запомнят. До преди месец – с това, че трябва да бъдат забравяни.

Преди около месец се запознах с мъж. Още при стискането на ръцете, погледите ни се разтвориха един в друг. Сякаш той целият проникна в мен. Сляхме се в едно същество, което гледаше през един чифт очи. Пъстри. Любопитни. Любознателни. Цяла седмица – до следващата ни среща, - фантазирах как правим любов и докато стигаме до оргазъм (по закона на сексуалните фантазии – едновременно), очите ни осъществяват същото това сливане, както при първата ни среща. Така и се случи. И до днес, дори и да не се сливаме на физическо ниво, погледите ни преживяват най-върховния оргазъм. Харесваме се. Желаем се. И удволетворяваме това свое желание дори без да се докосваме.

Оказа се, че имам фетиш към очи. Или по-точно – към погледи. Само, че съм много претенциозна. Не толкова към цвета или големината им. Към това, до колко ще ме убедят да позволя проникване в моите.

снимка: http://www.greatdreams.com